Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2-ри февруари – денят, когато е приета Конвенцията за влажните зони през 1971 г. в иранския град Рамсар. Събитието има за цел да повиши глобалната осведоменост за жизненоважната роля на влажните зони за хората и планетата.
Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния ѝ слой целогодишно или сезонно. Това са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения.
Естествените влажни зони са незаменими местообитания на редки животински и растителни видове и имат изключително важна роля за кръговрата на водата, тъй като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води.
Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води, затова на много места по света се изграждат пречиствателни станции, имитиращи естествените блата. Влажните зони имат много важна роля и в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води. В тях се съхраняват големи количества въглерод, което ги прави изключително важни за предотвратяване на промените в климата.
Влажните зони са силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През XX век в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени, а това пряко застрашава организмите, които разчитат на тях за своето оцеляване. В началото на 20 век влажните зони в България са заемали около 2000 km2 или 2% от територията на страната ни, а в наши дни тяхната площ е едва 0,1%.
Всяка година Секретариатът на Рамсарската конвенция за влажните зони определя темата на Световния ден на влажните зони.За 2021 г. тя е „Влажните зони и водата“ и поставя фокуса върху влажните зони като източник на сладка вода и насърчаване действията за тяхното възстановяване и спиране на загубата им.Целта е да се разширят и ускорят инициативите, които опазват влажните зони и всички сладководни екосистеми, за да се осигури сладка вода за всички.
България е една от първите страни, които се присъединяват към Рамсарската конвенция и в момента има 11 места, включени в световния списък на влажните зони, известни като Рамсарски места.
Един от най-забележителните примери за добре управлявана и поддържана влажна зона в България е Екопаркът за биоразнообразие и алтернативен туризъм “Вая”, част от Бургаските езерни зони. На него е отредена ролята на рекреационно отворено пространство край град Бургас, което да помогне за смекчаване на някои от неблагоприятните въздействия на урбанизацията на околността и в същото време да се подпомогне възстановяването на здрава самоподдържаща се екосистема.
Екопаркът за биоразнообразие и алтернативен туризъм “Вая е разположен на 700 дка край Бургаското езеро Вая, което е обявено през 1997 г.за „Защитена местност „ВАЯ” със заповед на Министерството на околната среда и водите, през 1998 г. – за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици, през 2001 г. – за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция и през 2005 година – за Орнитологично важно място от BirdLife International. През 2007 г. ОВМ „Бургаско езеро” е включено в Европейската екологична мрежа Натура 2000 като защитена зона и по двете Директиви – за за птиците и за хабитатите.
Наличието на влажни зони в непосредствена близост до морето с изключително биоразнообразие допринася за уникалния облик на град Бургас като регионален, национален и международен център в икономическо, логистично, културно и социално отношение.
С изграждането на Екопарка за биоразнообразие и алтернативен туризъм “Вая”, Фондация Виа Понтика, която е НПО координатор на Програмата за комуникация, изграждане на капацитет, обучение, публичност и повишаване на осведомеността на Рамсарската комвенция (The Ramsar Convention’s Programme on communication, capacity building, education, participation and awareness (CEPA)) за България, цели да приобщи хората към опазването на птиците и природата и да промени отношението към защитените територии чрез осъзнаване възможностите, ползите и отговорностите към опазването на биоразнообразието в нашата страна.